Сдъвка нервно протеиновия бар. Погледна го критично - 5 грама протеин,  459 калории. Ставаше. Ох, все тая. Вече нямаше значение.

Беше обречен…

Целият трепереше. Тресеше се неконтролируемо. На вълни. Вълните на пълното отчаяние. Той беше обречен.Това беше неговият край. КРАЙ! Всичко приключи! Той рухна. Психически и физически. Спокойно можеше да се самоубие. Но първо да си изяде протеина.

До преди три дена беше „Фитнес тяло и лице“ на България, а сега тотална щета.

Егати драмата! За миг се учуди, че знае тази дума – „драма“. Откъде ли пък я знаеше? Изненада се. Тялото му застина в напрегнат напън да се сети, но не се.

От всичкото това усилие да мисли, получи остър пристъп на вълчи глад, най-вече за въглехидрати. Винаги, когато правеше опит да разсъждава, огладняваше зверски.

По дяволите!

Това е!

Мисленето му разказа играта. То го докара до тука. До това унизително положение. Учудено се изгледа в огледалото! Беше се сетил какво е това „драма“, това беше един вид да се напрягаш да мислиш, въпреки че знаеш колко е вредно. Точно така!

Сложните думи го изморяваха. А и много добре знаеше, че от мислене се дебелее!

Това дори беше научен факт! 

Мисленето докарваше повишен стрес на тялото, което в опит да се защити, се нуждаеше от необичайно високо количество въглехидрати. Тялото следваше собствените си инстинкти за самосъхранение и се противеше с всички сили на мисленето, и за да се предпази от нарастващата болката, се нуждаеше от храна: шоколади, кексове, бисквити, вафли, пържоли, сандвичи, чипс, солети, гевреци и пъпеш.

Това беше просто уравнение: колкото си по-умен, толкова си по-дебел.

А дебелите хора бяха болни. Всеки с над 2 % подкожна мазнина се нуждаеше от спешно лечение с дъмбели, с тежести и лост. Ако е необходимо и с кардио. Макар че, кардиото си беше гей. И той го ненавиждаше дори повече от мисленето. Но, не повече от шефа си!

Шефът на фитнеса.Тая мръсна гад, шефът му! Всичко стана заради него. Не мисленето му беше виновно, а само и единствено тоя мръсник! Той го прецака! Заради него беше в това положение.

С напълно рухнал имидж! Едно нищо!

Усети как една сълза се стича по зачервената му буза. Погледна се тъжно в огледалото. Той беше свършен! Чудо на природата! Сух като стафида, изпилен до откат, с 1% подкожна мазнина!

А тоя шефът му, кой беше?

Усети как ридае, хълца и циври. Сълзите се стичаха на реки, а той ревеше с пълно гърло. Добре, че нямаше никой в съблекалнята да го чуе! Сърцето му беше разбито!

Тоя, шефът му, беше за убийство! Защо постъпи така с него, защо му причини подобна мъка? Това някакво отмъщение ли беше? И за какво? Какво толкова му беше сторил? С какво заслужи подобна съдба? Едва ли беше, щото преспа с жена му!

Да му беше дал доживотен затвор, по-добре!    

Лицето му се зачерви. Подпухна. Нямаше смисъл да плаче повече. Това беше краят.

Повече никога нямаше да се показва във фитнеса, нито на публични места, никъде… Телефонът избибитка. Поредната гавра с него в Тик Ток. Сто процента.

А само до преди няколко часа беше звезда! Най-харесвания, желан мъж в цял Инстаграм. А сега?

Посмешище!

Още преди седмица трябвше да се сети, че шефът му крои някакви планове, че го е нарочил. Защо иначе ще провеждат оня безсмислен разговор преди два дена:

Ето този разговор беше началото на края.  

Шефът му беше много прост. Нищо не му се разбираше. Освен оная дума… ОРАЛЕН. Беше му позната. Нещо му говореше, но не може да се сети какво. А не искаше да се напряга да мисли, за да не надебелее.

Какво му оставаше? Не искаше да го гонят от фитнеса. Тук си забиваше жени, разцъкваше си по цял ден, тренираше без пари, даже изкарваше пари. Беше му добре.

Щом трябваше да се записва на някакъв курс, щеше да го понесе. Написа в „Гугъл“  оная дума „орален“ и веднага излезе:

„ Тридневен, интензивен курс за орално усъвършенстване. Цена - 184 лева. Малки групи.  Изявени лектори.  Доказани резултати. Издаване на сертификат.“

Това беше! Тогава реши, че в крайна сметка не е чак толкова тъп! Дори и не прочете надолу. Нямаше нужда! Щеше да се усъвършенства орално. И шефът му щеше да го остави намира.

Тръгна към курса точен и с тетрадка. Нещо щеше да запише, ако беше необходимо. В НСА с тая тетрадка изкара цялото следване и още имаше празни листи!

Всичко му се стори нормално, до момента, в който не влезе в класната стая. Нали щеше да е обучение, ама нямаше чинове, а кръгла маса с плюш!

Трябваше да се сети, че нещо не е наред, още като видя лектора, защото той беше дебел.

Имаше шанс да си тръгне и когато зае местото си до дебела, руса лелка. Но не. И тогава не зацепи. Нито когато се огледа и видя, че всички около него са дебели руси лелки. Но не си тръгна. Остана.

И тогава всичко приключи. Животът му приключи.

Лекторът домъкна един кашон от вафли и започна да наизважда от него едни черни вибратори. И те дебели. Но вече беше твърде късно. Докато се усети, пред устата му имаше центриран дебел, гигантски вибратор с яки жилки на три места. Най-вероятно и той с 1% подкожна мазнина. Но понеже си беше тъп, а и бавно схващаше, реши да полюбопитства, какво е това устройство и как то щеше му помогне на комуникацията с клиентите.

Нямаше нищо учудващо в това! Той беше мъж! Вибратор на живо не беше виждал.

После се обърна и видя всички лелки захапали вибраторите и сластно вперили поглед в него.

И той реши да пробва. За целта на обучението.

После всичко приключи. Те наизвадиха телефоните, а той остана с тъпа физиономия и пълна уста. Поне да беше позирал за пред камерите…

Сега нямаше сили да се покаже пред хора. Твърде унизен беше.

Е имаше и плюс, получи вибратора и сертификат за „Успешно преминал курс за орално усъвършенстване“ , а и номера на оная дебела лелка с кимоното. Каза му, че прави сочна мусака и тлъсти кюфтета. Реши да се скатае у тях.

И да стане дебел.

Барем започне да мисли най-накрая с тая проста глава!